;)
Варненското езеро, лиманно формирование при устието на Река
Провадийска, е най-голямото и най-дълбокото езеро по българското черноморско
крайбрежие. То е разделено от морето от непрекъснато увеличаваща се пясъчна ивица,
широка около 2 км. Езерото има продълговата форма, като южният бряг на езерото е
висок и стръмен, докато северният е полегат. Дъното на котловината, в която е
разположено езерото е покрито от дебел (10-30 м) тинест нанос. В най-дълбоките
части дъното е покрито с черна сероводородна кал. Езерото е тектонично образувание,
образувано при издигането на морското равнище към края на плейстоцена.
Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от
30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси
главно от Девненските извори (през Белославското езеро) и някои подводни извори в
западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията
на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на
Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското
плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи
води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много
места са се образували плажни ивици.
До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната
но плитка река Девня (река Варна), която минавала под южната стена на
Варненската крепост. След
построяването на варненското пристанище и пресушаването
на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан
навигационен канал, в резултат на което нивото му спада с
около 1.40 м, а в
езерото навлиза морска вода. Постепенно заблатените места по бреговете на езерото
започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска
дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м,
езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив
посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения
между двата водни басейна. Настъпилите промени обаче не са оказали голямо влияние
на проточността на езерото - около 4 негови обема годишно.
Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и
отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Температурата и солеността също
се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В
повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон,
достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой -
около 8 градуса.
Соленостният режим на повърхностните води е с характерно пролетно намаление, дължащо се главно на прииждането на Провадийска река през този сезон. Повишаването на солеността през лятно-есенните месеци пък е предизвикано от намаления речен приток и изпаренията на езерната вода. Понякога и през лятото ветровете вкарват значително количество морска вода, но тя е с по-малка плътност (поради по-високата й температура) и се разтила над по-студените и тежки дълбочинни езерни води. Освен във вертикално сечение, солеността е различна и в различните райони на езерото - в близките до морето райони тя е около 12 промила, а в западната част - около 7 промила.
Във връзка с температурата и солеността се изменя и плътността на водата. Средната плътност на повърхностната вода е 1.00766 кг/куб.дм, а към дъното нараства до 1.01139. Прозрачността на водата се мени от 0.5 до 7 м, в зависимост от сезонното развитие на фитопланктона и мътността на приточните води. През летните месеци от дънните пластове на дълбочина под 4 - 5 м се отделя сероводород, което се дължи на процесите на гниене и силно изразено термално напластяване.
Бреговете на Варненското езеро са били населени още в праисторически времена. Тук са открити множество останки от древни цивилизации - кремъчни сечива, наколни жилища, лодка-еднодръвка. На северния бряг, в района на Западната промишлена зона на Варна е и известният Варненски халколитен некропол.