Идеята за нова и модерна театрална сграда в град Варна датира още от началото на
ХХ век. Тя била свързана със създаването на професионална театрална трупа, която
трябвало да има свое подходящо здание - зала "Съединение" ставала все по-неподходяща,
предвид нарастващите културни нужди на града. Първоначално тази идея срещнала отпор от
някои общественици, които се опасявали, че е твърде рано, а и издръжката на такава
трупа би била в тежест на общинския бюджет. За кратко време темата станала
обществена и широко дискутирана. През 1909 г. още на първото заседание на общинския
съвет новоизбраният кмет Иван Церов, културен и просветен деец, поставил въпроса за
нова сграда. Съветниците
дали съгласието си и скоро било определено мястото за строеж - на южния ъгъл на
градската градина, между часовника и чешмата с махмудовият надпис, с лице към площада.
Конкурсът за проект за новата театрална сграда бил спечелен от известният архитект
Никола Лазаров. Той е авторът на (доскоро) сградата на радио Варна, както и на
Народният театър "Иван Вазов". Сградата наподобявала по архитектура и вътрешно
разпределение тази на софийския театър - трябвало да има хиляда места, разпределени
в партер и два балкона. Първоначално проектът предвиждал и казино и лятна сцена, които
по-късно били изключени от плана. На 26 март 1912 г., "втория ден на Великден...
се положи с подобающа тържественост основният камък на градския театър..."
В присъствието на
варненската общественост възторжена реч произнесъл кметът Церов. След речта
официалните лица и архитект Лазаров подписали тържествения акт и го вградили в
специална каменна кутия. В основата на сградата били поставени и различни български
монети.
Строителството започнало веднага, срокът бил тригодишен, но заредилите се войни скоро
прекъснали начинанието за дълго време. До 1918 г. сградата останала недовършена, без
покрив и буренясала, изчерпани били и средствата. През зимата на 1920 г. общинският съвет
с единодушие взел решение за създаването на професионална театрална трупа. Дискусията
минала много прочувствено:"От театро ние не щем да печелим пари..."(Д. Кондов,
кмет на града), "Ужасно срамно е, че Варна до този момент все още няма
театър!"(Кр. Мирски). На 12 март 1921 г. с представлението "Инстинктът" от
Анри Кестмекер трупата направила своя дебют. Този ден е приет за рождена дата на
варненския театър. Обществеността била заразена с ентусиазма и във възстановяването
на театралната сграда се включил целия град. През 1922-ра бил създаден граждански
комитет, във вестниците се пишело постоянно, през 1928 г. общината сключила
петмилионен целеви заем. Дарителска треска обхванала варненци - марки от фонд
"Доизграждане на Варненския градски театър" се продавали към всеки хляб, към всеки
билет за кино, увеселение, баня, за всяка общинска услуга, дори и за плетените
столове в Морската градина. Дарения правили и много
от съгражданите ни. За по-малко
от месец били събрани един милион лева... Строежът бил завършен от архитектите
Д. Дабков и Ж. Богданов. И ето "Най-после, слава Богу! След дълги двадесетгодишни
превратности сградата на Варненския общински театър се завърши и на 5 юний 1932 г.
тържествено откри" спомня си Иван Церов. Вечерта вратите отворили с пиесата
"Хъшове" от Ив.Вазов. За първи директор бил назначен Стоян Бъчваров, чието име
носи театърът днес.
Без съмнение, със своето архитектурно решение за градския театър арх. Лазаров е
целял да приближи Варна към големите европейски градове. Заоблената барокова фасада на
сградата е богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни
изображения. Трите входни врати са издигнати на няколко стъпала, което допълнително
е внасяло елемент на тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл
в стил сецесион и странични коридори водят към залата. По широки стълби зрителите
се изкачват към светлите фоайета на балконите. Самата зала е с класическата за
театрите форма на подкова, с ложи в близост до сцената. Заоблените форми на меките
столове повтаряли извивките на балконите. Най-знатните зрители заемали местата в ложите,
непосредствено около театралната сцена.
Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири
по-малки купола над страничните спираловидни стълби.
В този вид сградата на театъра посреща зрители близо половин век. С годините се чувства недостиг на служебни помещения, репетиционни, хранилища за реквизити и т.н. Същевременно не се отделя достатъчно внимание на поддържането й и тя постепенно губи от блясъка и функционалността си.
Ремонт е все по-наложителен, затова в началото на
1980-те е взето решение за реконструкция на
съществуващата сграда. Основното при
тази реконструкция е увеличаването на площта на сградата, като са изградени обслужващи
помещения. Те са разположени встрани и зад съществуващата дотогава сцена, с което
обема на сградата е нараснал два и половина пъти. Поради това, че първоначално се е
предвиждало това да бъде само театрална сграда (а за операта да бъде построена нова),
след реконструкцията оркестърът се намира в неудобна и импровизирана оркестрина.
Най-забележимата промяна в залата е премахването на двата
първи реда ложи
на партера и първи балкон. Това е допринесло за увеличаването на залата, но за сметка
на загубата на част от представителността и старинния характер на вътрешната
архитектура. По време на тази реконструкция е монтирана и специална подемна система
за нареждане на декорите, съвременна осветителна техника с централен пулт за
управление, нова климатична инсталация. Реконструкцията е завършена през декември
1989 г. Като цяло външният архитектурен облик на театралната сграда е запазен такъв,
какъвто е бил при откриването му. Днес театърът е един от акцентите на варненската
архитектура.
